РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

Дата на публикуване: 15:44 ч. / 20.11.2025
Прочетена
218
Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали.
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ стартира ново онлайн пространство в YouTube, наречено Студио „Аз-буки“. В него ще бъдат ...
Вижте също
Романът „Краят на океана“ на норвежката авторка Мая Люнде ще бъде представен на 21 ноември в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч. Събитието ще се пров ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ стартира ново онлайн пространство в YouTube, наречено Студио „Аз-буки“. В него ще бъдат представяни интересни и вдъхновяващи събеседници, с които ще се обсъждат теми, свързани с ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Романът „Краят на океана“ на норвежката авторка Мая Люнде ще бъде представен на 21 ноември в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч. Събитието ще се проведе с участието на преводачката Галина Узунова и издателя Пламен Тотев, които ще разкажат ...
Добрина Маркова
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мариела Драганова и Ронай Невзат създадоха радиационна карта на Разград
Млади учени от Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград направиха значителен напредък в разбирането на йонизиращото лъчение, като представиха иновативен проект на Националното състезание по природни науки и еколо ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Гласове на трансформация: Поезията на 2025 година
2025 година се оказа година на противоречия, в която хиперсвързаността и самотата, политическият театър и личните размисли се сблъскват. Колекциите поезия, представени в този списък, отразяват точно тази напрегната ситуация. В "Resting Bitch Face" на Тейлър Ба ...
Валери Генков
Авторът и перото
Денис Олегов с награда за стихосбирка и литография от Андрей Врабчев
На 19 ноември 2025 година в Литературен кабинет „Владимир Башев“ се проведе церемония по награждаването на младия поет Денис Олегов. Той беше удостоен с Националната литературна награда „Владимир Башев“ за своята стихосбирка „Опра ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Този роман е най-значимата ми книга, споделя Владимир Зарев
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Михаил Неделчев разкрива сложността на литературния живот в НРБ
Добрина Маркова
Центърът за книгата и департамент „Нова българистика“ на Нов български университет организират представяне на двутомно издание, озаглавено „Радикален свидетел: Погледи върху литературата и литературния живот в НРБ“, написано от известния литературен критик и историк Михаил Неделчев. Събитието ще се проведе днес, 20 ноември, от 17:00 часа в аудитория на университета. Водещ ...
Експресивно
Светослав Иванов разкрива как забитите пирони в дърво символизират болката на хората в конфликтни зони
Ангелина Липчева
На бюрото
Ученици от осми и девети клас на Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Радомир ...
Начало Литературен обзор

Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса

15:44 ч. / 20.11.2025
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
218
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Джон Мюир измервал движението на ледника Маклуър с борчета и конска коса
Снимка © AP
Литературен обзор

Джон Мюир (John Muir) за първи път посетил Йосемити (Yosemite Valley) през 1868 година, четири години след като Абрахам Линкълн (Abraham Lincoln) подписал законопроекта за защита на земята, предоставяйки я за обществено ползване. Мюир писал красиво за ландшафта и станал важен защитник на националните паркове. Освен това, той бил и научно настроен, а ледниците на Йосемити го очаровали. Геоморфологът Дени Капс (Denny Capps) описва как Мюир измервал движението на ледника Маклуър (Maclure Glacier) с помощта на борчета, конска коса и отвес през 1872 година. Мюир заключил, че Йосемити дължи съществуването си на ледниковото движение и до 1890 година паркът вече бил обявен за национален.

Според Капс, това не било просто съвпадение. Той твърди, че науката помогнала за установяването на националните паркове, а парковете от своя страна позволили обширно научно изследване. Глациологията била относително нова наука, когато Мюир пристигнал в Йосемити. Швейцарският геолог Луи Агаcиз (Louis Agassiz) изучавал европейските ледници през средата на деветнадесети век, преди да емигрира в Съединените щати. Неговата работа оказала влияние на професор по естествени науки в Университета на Уисконсин Езра Кар (Ezra Carr), който преподавал на Джон Мюир. Капс обяснява, че Агаcиз по-късно сам описал Мюир като „първият човек, който някога съм срещал и който има адекватна представа за ледниковото действие“. Теориите на Мюир „се събрали в мощен пакет, който издигнал ледниците и защитените земи в общественото съзнание“, пише Капс.

След това, в края на 1890-те години, геологът от Геоложката служба на САЩ Исраел Ръсел (Israel Russell) обходил Съединените щати, картографирайки и фотографирайки ледниците. Възхитителни изображения документирали присъствието на съвременни ледници в националните паркове Йосемити, Гласиер (Glacier), Гранд Тетон (Grand Tetons) и планината Рейниър (Mount Rainier). Към 1916 година, когато Органичният закон създал Националната служба за паркове (NPS), имало дванадесет национални парка. От тях, Капс посочва, две трети имали ледниково минало, а четири притежавали съществуващи ледници. Глациологичните изследвания продължават в тези паркове десетилетия наред.

Съществува подобна връзка между вулканологията и парковете, според Лаура Уокъп (Laura Walkup) и Томас Касадевал (Thomas Casadevall) от Геоложката служба на САЩ и Винсент Сантучи (Vincent Santucci) от NPS. Йелоустоун (Yellowstone) станал първият национален парк през 1872 година и с времето учените сглобили историята на вулканичното поле, което захранва известните геотермални характеристики на парка. Едно изригване преди милиони години изпратило пепел до Канадa и Мексико. Тези теории изисквали десетилетия устойчиво изследване, обясняват Уокъп и колегите й. „Националните паркове са естествени лаборатории за научни изследвания“, пишат те, отчасти защото позволяват такъв тип дългосрочни изследвания.

В националния парк Хавайските вулкани (Hawai‘i Volcanoes National Park), например, геологът Томас Джаґар (Thomas Jaggar) помогнал да се установи наблюдателна станция за вулкани през 1912 година. Станцията продължава да наблюдава вулканите като Килауеа (Kilauea), който изригвал „почти без прекъсване“ между 1983 и 2018 година и наскоро е възобновил изригванията. Научните изследвания в националните паркове имат голямо практическо значение. Глациологията и вулканологията помагат да се осигури безопасността на местните общности и да се разбере климатичната промяна. На планината Рейниър, вулкан със значителни ледници, тези науки се събират по забележителен начин. Уокъп и колегите й описват образувания, които се появили, докато „лавите се утвърдили срещу ледниците, които някога запълвали съседните долини до дълбочини от стотици метри“. Мюир изкачил Рейниър през 1888 година и описал гледката от върха над ландшафт, оформен от лед и огън, изпълнен с „черни, безкрайни гори и бели вулканични конуси във великолепен ред“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Гергана Стоянова: „Боли ме, че учителската професия не е толкова престижна“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Мая Люнде и Галина Узунова представят важен проблем за бъдещето на водата
Добрина Маркова
Романът „Краят на океана“ на норвежката авторка Мая Люнде ще бъде представен на 21 ноември в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч. Събитието ще се пров ...
Литературен обзор
Да бъдем (по)читатели на Йовков
Добрина Маркова
На бюрото
Гласове на трансформация: Поезията на 2025 година
Валери Генков
Авторът и перото
Денис Олегов с награда за стихосбирка и литография от Андрей Врабчев
Добрина Маркова
Авторът и перото
Този роман е най-значимата ми книга, споделя Владимир Зарев
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Михаил Неделчев разкрива сложността на литературния живот в НРБ
Добрина Маркова
Експресивно
Светослав Иванов разкрива как забитите пирони в дърво символизират болката на хората в конфликтни зони
Ангелина Липчева
На бюрото
Денис Олегов с „Оправдание за съществуване“ взе наградата „Владимир Башев“
Добрина Маркова
На бюрото
Милен Миланов: "Доброто започва от думите"
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Инициативата „Богатство от думи“ насърчава четенето и даряването на книги за деца
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Мариела Драганова и Ронай Невзат създадоха радиационна карта на Разград
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Културни идентичности: Разглеждане на обществените земи през призмата на наука и общество
В проекта "Перспективи в общественото пространство" студентите от курса "Парк, гори, диви животни", преподаван от професор Грег Гордън (Greg Gordon) от Университета Гонзага, изследват научната литература относно обществените земи. Техните изследвания се ...
Избрано
„Вселена“ от литературни чудеса: Шекспир, Аристотел и Бай Ганьо
В Ямбол се проведе впечатляващ концерт-спектакъл, организиран по случай празника на Езиковата гимназия „Васил Карагьозов“. Събитието събра в общинската зрителна зала стотици настоящи и бивши ученици, преподаватели и родители, които се насладиха на ...
Лестър скуеър с нова звезда: Бриджит Джоунс в бронзова версия
Ако сте поропуснали
Рафела Мучи разказва за личните си преживявания и вдъхновението зад "Сънища за разгадаване"
Рафела Мучи (Raffaella Mucci) е автор на романа "Сънища за разгадаване" (Sogni da decifrare), публикуван от Affiori Editore през 2025 година. Тази книга е динамична и завладяваща, като се фокусира върху предсказателните сънища и проблемите на насилието над ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.